След интеграцията на България в ЕС, с провежданата обща данъчна политика на Общността и поетапното регламентиране и прилагане на автоматичния обмен на данни в областта на данъчното облагане се поставят все по-често въпросите относно декларирането и облагането на доходите на местните физически лица от чужбина.
В същото време неограниченият достъп до значителни информационни ресурси за пазарите на финансови инструменти и различни платформи за търговия, дават възможност на все повече и повече лица да инвестират в акции, валута и т.н., както в България, така и в чужбина.
В случай, че инвестиции във финансови инструменти се извършват чрез български инвестиционен посредник, фонд, то за тях съществува задължение да декларират пред НАП съответните облагаеми доходи на физическите лица и да снабдят последните със справка, на база на която да изготвят данъчните си декларации. Такива задължения обаче не са налице за чуждестранните инвестиционни посредници. Често за физическите лица инвестирали директно в чужбина е трудно да определят вида на дохода, облагаем ли е той, с какъв данък, следва ли да се декларира и кога. Допълнително затруднение е и точното изчисление на съответния доход и фактът, че загубата при физически лица не се пренася за следващи години и не може да се приспадне от бъдещи облагаеми печалби, както при юридическите лица.
Облагаем в България е световният доход (с източник както в България, така и в чужбина) на местните данъчно-задължени физически лица, независимо дали инвестират лично или чрез посредници. В следствие на извършените инвестиции могат да бъдат формирани различни по вид доходи: от сделки с финансови инструменти или облигации, от дивиденти и от лихви от облигации.
Доходите от финансови инструменти като продажба и замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и доходите от търговия с чуждестранна валута (популярна като FOREX търговия) са като правило облагаеми доходи за целите на ЗДДФЛ.
Доходът се изчислява като от сумата от реализираните през годината печалби (разликата между придобивна и продажна стойност), определени за всяка конкретна сделка, се намалява със сумата от реализираните през годината загуби, определени пак за всяка конкретна сделка.
Има обаче и изключения, при които сделките с финансови инструменти са освободени от данъчно облагане, когато са:
- с дялове на колективни инвестиционни схеми, акции и права, извършени на регулиран пазар по смисъла на чл. 73 от Закона за пазарите на финансови инструменти; права за целите на изречение първо са ценните книжа, даващи право за записване на определен брой акции във връзка с взето решение за увеличаване на капитала;
- сключени при условията и по реда на обратно изкупуване от колективни инвестиционни схеми, допуснати за публично предлагане в страната или в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
- сключени при условията и по реда на търгово предлагане по глава единадесета, раздел II от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогични по вид сделки в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Необлагаемият доход не подлежи на деклариране в ГДД.
Тъй като не всички сделки, осъществявани на територията на ЕС и ЕИП се извършват на регулиран пазар, както и че не всички сделки извършени на регулиран пазар се осъществяват на такъв от страна членка на ЕС или ЕИП и отговарят на горните условия за освобождаване, е необходимо изискването на точна информация от съответните платформи, посредници, фондове за уточняване налице ли е облагаем доход или не.
На следващо място, с окончателен данък при източника в размер на 5 % се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно физическо лице от източник в чужбина. Окончателният данък за доходите се определя върху брутната сума, определена за изплащане.
Всички дивиденти, получени от местни физически лица с източник в чужбина подлежат на деклариране като данъкът е дължим до петнадесето число на месеца, следващ тримесечието, през което дивидентите са придобити. Допълнително, за доходи от дивиденти с източник в чужбина, следва да се попълни към ГДД и декларация образец за лица, получили доходи с източник в чужбина, за всичките им доходи, като се посочват получените през съответната година доходи от дивиденти с източник чужбина в съответното за това приложение.
Ако дивидентите са обложени вече в чужбина, лицето следва да следи за избягване двойното им данъчно облагане и да провери налице ли е СИДДО с държавата, в която е установено дружеството, разпределило дивидентите, за да се приспадне платения в чужбина данък до размера на данъка, дължим в България. В случай, че със съответната държава е сключено СИДДО се прилагат доказателства за удържан данък и се отправя искане за прилагане на СИДДО.
Друг вид доход от инвестиции в чужбина биха могли да бъдат доходите от лихви от облигации, т.е. изплащания доход за притежаването на облигации. Лихвите и отстъпките от български, европейски и на държави от ЕИП държавни, общински и корпоративни облигации са необлагаеми по силата на ЗДДФЛ. Тези доходи обаче, които са получени извън България, ЕС и ЕИП се включват в общата облагаема данъчна основа по ЗДДФЛ.
Не така стоят нещата обаче относно доходите от сделки с облигации. Те не представляват по смисъла на ЗДДФЛ разпореждане с финансови инструменти, поради което са облагаеми, независимо дали са търгувани в или извън регулиран пазар в ЕС и ЕИП.
Както облагаемите доходи от сделки с финансови инвестиции, така и от лихви от облигации и от сделки с облигации се включват в общия доход на съответното лице и формират общата му годишна данъчната основа, подлежаща на облагане. Когато доходът е придобит в чуждестранна валута, същият трябва да бъде преизчислен в български левове по курса на БНБ към датата на придобиването му. Така изчисленият доход подлежи на деклариране с ГДД и облагане с 10% данък. Към ГДД не се прилагат документи, но такива следва да се съхраняват в случай на проверка или ревизия на лицето – най-често изготвено портфолио за сделките, банкови извлечения за транзакциите, служебни бележки, ордери, разписки, удостоверения за платен местен данък и т.н.
За неточно или невярно декларирани доходи се дължи глоба в размер до 1000 лв. за първо нарушение, а при повторно до 2000 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание. За незаплатените на време данъци се начислява и законната лихва.
Тъй като за физическите лица в България свободната търговия с финансови инструменти и активи е все по-привлекателна поради техническия напредък и все по-достъпната информация за тези пазари и различни платформи за търговия, следва да се посочи, че административната тежест в България за декларирането и определянето на съответно дължимите данъци е значителна.
Тази административна тежест включва вече обработка на всички операции и практически води до ограничаване и затрудняване на лицата, желаещи да инвестират в чужбина и да получат алтернативни доходи или до ощетяване на фиска. Поради техническите възможности за извършване на множество операции в ограничен период от време е налице необходимост от изменение на вече остарелите форми за данъчно деклариране, такова съобразяване на новите пазарни условия ще доведе неминуемо до стимулиране ефективното и точно внасяне на данъци.
The content of this article is intended to provide a general guide to the subject matter. Specialist advice should be sought about your specific circumstances.